Борба за бъдещето: лявата кука срещу десните сили!
Дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) сее хаос в Германия вече повече от десет години. Партия, която се утвърди както на парламентарно, така и на социално ниво и сега служи като платформа за различни десни и фашистки сили и движения. Въпреки многобройните скандали и откровено расистките си изявления, след няколко години в гражданско-парламентарна система, тя вече се разглежда като легитимна част от нея и пренесе крайно десни позиции в т.нар. център.
В момента AfD е във възход и в някои случаи достига до 20-30% от гласовете на избирателите в Германия. Миналата година първите кандидати на AfD бяха избрани за кметове и областни управители. Тази година в три източни германски провинции ще се проведат държавни избори, на които AfD може да стане най-силната партия. AfD с отговорност за управлението вече не е антиутопия, а реалистична перспектива за близкото бъдеще. Възходът на AfD се отразява не само в социологическите проучвания или изборните резултати, но и в нарастващото ѝ обществено приемане и развитието на дясна инфраструктура чрез сдружения и официални позиции. Партията успява да обедини около себе си и други групи от крайната десница. Не е случайно, че AfD е във възход в този момент. Положението на хората по света, но и тук, в Германия, ще продължи да се влошава. Причините за това се крият в капитализма: все по-задълбочаващите се кризи, климатичната катастрофа, нарастващият недостиг на суровини и борбите за разпределение, които се водят като безкрайни империалистически войни. Изглежда, че AfD ще бъде един от печелившите от това развитие чрез измислянето на фалшиви решения и поради липсата на леви алтернативи.
AfD призна колко изгодна е ролята ѝ на „протестна партия“, на предполагаема фундаментална опозиция и на глас на „малките хора“, без да се налага да предлага реални решения.
В началото на тази година се надигна силна вълна от възмущение, когато групата Correctiv публикува своето изследване. По отношение на все по-засилващия се десен дискурс в Германия обаче изследването разкри само това, за което учените предупреждават от години, което левите медии отразяват от дълго време и срещу което антифашистите се борят от отдавна. Те съобщиха за тайна среща през ноември 2023 г., на която представители на AfD, членове на CDU (Християндемоктатически съюз) и Вертеунион (Съюз на ценностите) и лидери на „Идентификационното движение“ са се срещнали в хотел в Потсдам, за да обсъдят плановете за депортиране на милиони хора от Германия, наред с други неща. На срещата са присъствали и многобройни богати предприемачи. Проучването беше сигнал за събуждане. Общественият отзвук от „срещата в Потсдам“ беше огромен. В рамките на няколко седмици над един милион души протестираха в цялата страна – в някои големи градове дори няколкостотин хиляди. Предизвиканите протести достигнаха и до малки градове и региони в провинцията, които мнозина смятаха за изгубени в полза на десницата. Демонстрациите бяха силно насочени срещу AfD и акцентираха върху понятия като демокрация и права на човека. Въпреки това AfD не е нито единствената партия, която се обявява за дясна политика, нито единствената партия на организираната десница. На пръв поглед микропартии като NPD (Националдемократическа партия на Германия) или Der Dritte Weg (Третият път) се открояват с още по-открития си расизъм и по-голямата си готовност да използват насилие, но никоя от тях понастоящем не представлява толкова голяма заплаха за обществото, колкото AfD.
Въпреки това AfD става все по-расистка и представлява антипрогресивен възглед за човечеството. Освен това тя не се интересува от противодействие на все по-несправедливото разпределение на имуществата и доходите, а следователно и на шансовете за живот в Германия, а всъщност представлява интересите на по-богатите хора в Германия. AfD няма да подобри положението на мнозинството от хората. Ако AfD се обръща към „обикновените хора“ или „малкия човек“, това не е нищо повече от лицемерие, ако човек се вгледа в програмата на партията. От икономическа гледна точка AfD ще бъде катастрофа за мнозинството от работещите хора и за все по-голям брой бедни хора, тъй като няма концепция за насърчаване на устойчива икономика. „Решенията“ на AfD могат да се обобщят основно по следния начин:
– изолиране на страната и икономиката
– облекчение за богатите
– увеличаване на натиска върху бедните и хората със средни или ниски доходи.
В дългосрочен план това би коствало милиони работни места и най-вече би засегнало тежко голяма част от избирателите на AfD. Тази програма би била фатална за едно застаряващо общество, чийто просперитет се основава на износа и чиято икономика все повече зависи от услугите и потреблението. AfD се характеризира не толкова с икономически опит, колкото с кух десен популизъм, който едва ли е подходящ за справяне с настоящите икономически, демографски и екологични предизвикателства. Вместо това цели региони са изложени на риск от загуба поради изтичането на хора и предприятия.
Вместо стабилност и признание за постиженията, хората са заплашени от упадък и по-голяма експлоатация. Вместо да се изгради устойчив и сигурен дългосрочен икономически модел, политиката на AfD застрашава бъдещето на общините, регионите и техните жители. Това засяга не само съществуващите трудови правоотношения, но и работните места, които ще бъдат спешно необходими в бъдеще. Това включва вас, вашите деца, роднини и приятели.
За първи път младежите на възраст 16 години също имат право да гласуват на предстоящите избори. Предизборната програма на AfD рисува мрачна картина за децата и младите хора на много нива. Не само по отношение на професионално и финансово осигуреното бъдеще, но и по отношение на гражданските свободи и личностното развитие.
Плановете на AfD, представени на срещата в Потсдам в края на 2023 г., също ясно показват възгледа на AfD за човечеството и ограниченията, които всички ние трябва да очакваме. Освен това изпълнението им ще изисква всеобхватен апарат за контрол и наблюдение, който ще представлява огромна заплаха за всички наши граждански свободи.
В „изясняването“ си AfD Манхайм се позовава на факта, че събитието в Потсдам е било чисто частна среща. Това може би е начин да се дистанцира от организацията на срещата. Не може да се отрече обаче, че представените там нехуманни планове не са изключение, а последователна интерпретация на програмата на AfD. Терминът „ремиграция“, който в този контекст не означава нищо друго освен етническо прочистване, вече беше използван в общинската програма на AfD-Манхайм през 2019 г. Като цяло в публикациите на членовете на AfD в Манхайм могат да се открият расистки изказвания в много сфери.
AfD в Манхайм
AfD обяви 48 кандидати в предизборната си листа за общинския съвет на Манхайм. Първите осем кандидати включват настоящите общински съветници, както и други кандидати, някои от които са добре познати. Поради това е малко вероятно съставът на AfD в общинския съвет да се промени значително, така че може да се предположи, че участието и позициите им ще останат сходни.
Какво направиха съветниците от AfD през последния законодателен период? Не много, ако трябва да сме честни. Те бяха най-активни в преговорите за бюджета в общинския съвет. Преобладаваха предложенията за съкращаване или отменяне на общественополезни позиции в бюджета, които идеологически не устройваха AfD. Кой ще бъде подпомогнат от това, остава до голяма степен неясно. Това ще засегне предимно младите, възрастните и бедните хора.
И на местно ниво е ясно, че дяснопопулистката програма е по-силна от интересите на работещите. Пример за това е искането за намаляване на средствата за интеграция в обществото и на пазара на труда, което застрашава работните места и прогреса. На това искане се противопоставя твърдението, че приютите за бездомни са недостатъчно финансирани. Това твърдение със сигурност е правилно, но какво общо има едното с другото? Защо AfD не призовава за увеличаване на финансирането на приютите за бездомни независимо от това? Защото, разбира се, тя не се интересува от това да помогне на бездомните, а само от това да настрои групите, които се нуждаят от помощ, една срещу друга. Това е реторичен похват, който ни е познат не само от AfD, но който е най-ясно видим при AfD.
Десните и техните партии, като AfD, не искат да променят нищо в експлоатацията и господството над масите. Те просто се опитват да се възползват още повече от това. Политиките на AfD изострят антагонизма и по този начин възпрепятстват прогреса, който би могъл да бъде от полза за всички. Това не създава нито растеж, нито осигурява работни места, а прави живота на все повече хора по-несигурен.
Не трябва да вярваме на AfD, когато казва, че защитава интересите на масите. AfD преследва расистка програма, политика на идентичността, която рано или късно може да засегне всички нас, включително и вас! В програмата на общината няма и следа от споменатите „икономически причини“. Следователно AfD представлява риск за бъдещето на Манхайм и на целия регион, чийто икономически успех не би бил възможен без миграцията и няма да бъде възможен в бъдеще.
Но другите партии също казват, че миграцията е проблем! Другите партии също казват, че всички трябва да пестим сега, нали?
Правителство „Светофар“и CDU
През последните седмици и месеци милиони хора в цяла Германия излязоха по улиците срещу AfD. Демонстрациите са с искане за демокрация и многообразие. Обикновено те се организират от граждански партии, които изведнъж смятат, че са осъзнали необходимостта от антифашизъм. Канцлерът Олаф Шолц (SPD) и външният министър Аналена Баербок (Die Grünen/Зелените) също взеха участие в митинга в Потсдам. В същото време гражданското общество е на улицата и протестира наред с другото и срещу политиката на управляващите партии. Реакциите на CDU и CSU например, които се опитват да представят протестите като „инфилтрирани от леви екстремисти“, показват, че не всички са съгласни с това.
Добри депортации, лоша „ремиграция“.
Това, което прави участието на представители на партиите на светофара в демонстрациите особено абсурдно, е, че те крещят при плановете за депортация и тайните срещи с шефове на компании, а в същото време се обявяват мащабни депортации, като например от Олаф Шолц през октомври 2023 г. Съответният закон получи мнозинство – без AfD. Наред с други неща, задържането в очакване на депортация беше удължено от 10 на 28 дни и защитата срещу домашен обиск беше облекчена. Следователно не само коалиционното правителство трябва да бъде критикувано. Исканията в закона бяха поставени и от някои политици от парламентарната група на CDU/CSU в началото на 2023 г. Парламентарната група на CDU/CSU също планираше да затегне закона, например чрез въвеждане на граничен контрол в посока Полша.
Макар че AfD е и сборен пункт на расисти и реакционери, управляващите партии успяват да вкарат в ръцете на AfD и все повече граждани с политиките си. Те не само влошават финансовото положение на работещите. Социалните граждански помощи Bürgergeld, въведени от правителството на светофара, нямат много общо с обявения „нов образ на човечеството“, а просто дават ново име на старата логика на санкциите. Условията за получателите на Hartz4 се влошават още при управлението на ХДС. Санкциите за получателите на Hartz4 бяха затягани отново и отново, без да се докаже каквато и да е полза от санкциите. Така наречените „Закони за подобряване на възможностите за интеграция на пазара на труда“ претендират, че санкциите ще накарат хората да започнат работа. Изглежда обаче, че тази липса на доказателства не пречи на коалиция Светофар да обявява хората, получаващи граждански помощи, за изкупителна жертва на икономическата ситуация, за която са отговорни управляващите партии, а не малкият брой безработни. Ако получателите на граждански помощи не приемат предложената им работа, те вече няма да получават нищо в продължение на два месеца. А тази помощ вече представлява жизненият минимум. Вместо това се прикрива факта, че по-ниските социални помощи означават и по-ниски заплати, защото хората са готови да приемат ниски заплати и лоши условия на труд, ако в противен случай биха застрашили прехраната си.
Като цяло през последните години хората, разчитащи на заплати, трябваше да се примиряват с много неща. Дори неотдавнашните стачки не водят до реално увеличение на заплатите, тъй като увеличението, за което се борят, често е по-ниско от темпа на инфлацията или нарастващите наеми веднага изяждат печалбите. Потребителските цени продължиха да се покачват, както в супермаркетите, така и за електричество и газ. Цените на хранителните продукти се повишиха средно с 12,33 % между 2022 г. и 2023 г., което засяга особено силно бедните домакинства, които харчат почти целия си доход за храна и наем. От края на 2023 г. насам тенденциите в инфлацията за щастие отново се успокоиха, но особено хората със средни и ниски доходи продължават да страдат силно. Заплатите ни не са нараснали в съответствие с инфлацията и дори въведеното от парламента увеличение на минималната работна заплата не компенсира нарастването на разходите. Поради войните и кризите и произтичащите от тях нарастващи разходи обаче не само отбранителните компании печелят милиарди от години. Това се дължи и на износа на оръжия за Украйна или Израел, където тези оръжия причиняват невероятни страдания и не допринасят за деескалация. Лобирането на газовите и петролните компании също е неоспоримо и осигурява на енергийния сектор рекордни печалби за наша сметка. Корпорациите успяха да осигурят своите печалби. Това, което винаги е оставало на заден план, са нуждите на хората.
Не е чудно, че при тези обстоятелства населението е все по-разочаровано. Сегашният възход на AfD не идва от нищото. Той е свързан и с все по-несигурното положение на хората, чието благосъстояние е все по-застрашено. AfD намира изкупителни жертви и прости псевдорешения за това и се представя като очевидна алтернатива на останалите партии. След това тя обвинява за причините за несигурното финансово положение мигрантите или безработните, например, които всъщност принадлежат към групите в неравностойно положение. Не се обръща внимание на корпорациите, които печелят милиарди от войната и кризата.
Не е чудно, че при тези обстоятелства населението е все по-разочаровано. Сегашният възход на AfD не идва от нищото. Той е свързан и с все по-несигурното положение на хората, чието благосъстояние е все по-застрашено. AfD намира изкупителни жертви и прости псевдорешения за това и се представя като алтернатива на останалите партии. След това тя обвинява за причините за несигурното финансово положение мигрантите или безработните, например, които всъщност принадлежат към групите в неравностойно положение. Не се обръща внимание на корпорациите, които печелят милиарди чрез войни и кризи.
Но не само AfD и други сили прикриват тази връзка. Останалите граждански партии също подкрепят тази система. AfD не е единствената партия, която се среща с шефове на концерни. Другите партии също са в сговор с компаниите и правят политика в техен интерес. След това те обичат да се преструват, че „укрепването на Германия като място за бизнес“ (BSW)е от полза за всички нас, а не за малцинство от богаташи и акционери, които също така празнуват решенията на настоящото правителство относно износа на оръжие. CDU също така показа истинските мотиви зад решенията си по отношение на скандала с емисиите и скандала с маските. Всичко беше свързано с пари. На министерствата на здравеопазването на Северен Рейн-Вестфалия и Бавария бяха доставени маски на завишени цени и с ниско качество. Това се дължи на усилията на депутатите от CSU и CDU. Това, от което те не се интересуваха, беше здравето на хората. Собствената им печалба е по-важна от човешкия живот.
Управляващите партии също обичат да прибягват до фалшиви решения или да се преструват на близки до хората и социално отговорни. По отношение на климатичната криза например се предприема офанзива за саниране на частни сгради или се призовава за забрана на отоплението с нафта, разходите за което биха натоварили много хора пряко като разходи или под формата на увеличение на наемите, докато електроцентралите на въглища продължават да изхвърлят огромни количества CO2 във въздуха. Това означава, че разходите отново се прехвърлят върху работещите и по-малко заможните хора, докато корпорациите и богатите остават сравнително незасегнати. Въпреки това коалиционното правителство иска да се представи така, сякаш е направило нещо за опазването на климата. При това тези мерки са напълно неадекватни, не са нито социално отговорни, нито справедливи и не са насочени към местата, където се произвежда най-много CO2. Все пак това има за цел да интегрира онези, които са недоволни от политиката на правителствата по отношение на климата, и да ги отклони от критиките към капитала. За съжаление, не би могло да се направи нещо повече срещу капитала.
Следователно политиките на другите партии в Бундестага не променят из основи системата, която поставя в неравностойно положение големи групи от населението. Исканията и действията на AfD също имат тенденция към изостряне на проблемите на мнозина. Фашистите и десните партии винаги са част от капиталистическата социална система. Следователно те са част от една и съща система, която включва също така Светофар, CDU и други граждански партии. Това редовно се доказва и от степента, в която десните са закотвени в държавата. Независимо дали става дума за десни чат групи в полицията, снизходителни наказания за неонацисти или неуспешни процедури за забрана на явни мизантропи.
Тази държава редовно ни показва – било то при Голяма коалиция или правителство Светофар, при зелено-черните или при Ямайка – че в крайна сметка представлява интересите на богатите, привилегированите и корпорациите. Независимо от това, при AfD това положение драстично ще се влоши за по-голямата част от населението, а животът ще стане много по-несигурен и опасен и за бедните, мигрантите и куиърите.
Контекст за Европа
На 9 юни 2024 г. ще се проведат и избори за Европейски парламент. В няколко държави десните партии също печелят позиции или вече са в управлението. На парламентарните избори в Нидерландия партията на Герт Вилдерс беше избрана с около 24 %, което и осигури най-много места. FPÖ управлява в Австрия от 2017 до 2019 г., а Джорджия Мелони е министър-председател в Италия от 22.10.2022 г. Във Франция Мари Льо Пен и нейната партия са втората политическа сила. Изброяването може да продължи още дълго.
Това обаче трябва да се разглежда и в контекста на настоящата криза и войната. Населението, което се намира във все по-несигурно финансово положение, търси прости отговори. Изглежда, че десните партии им ги предлагат. Въпреки това и в други страни, а не само при AfD, е очевидно, че десните политики не са в интерес на работещите хора, а на ниво ЕС също е ясно какви интереси представляват те.
AfD работи заедно с други десни популистки и националистически партии на ниво ЕС, като австрийската FPÖ, италианската Lega Nord и френската Rassemblement National. Те са част от европейската крайнодясна група „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент. Като цяло групата представлява евроскептична и националистическа позиция. Те са за връщане на националните граници, повече индивидуална отговорност на държавите членки и ограничаване на компетенциите на ЕС. Групата е известна и с противопоставянето си на мерките за борба с изменението на климата и насърчаване на възобновяемите енергийни източници. Членовете на парламентарната група се противопоставят на мерките за насърчаване на равенството, правата на ЛГБТК и други прогресивни социални каузи. Те обаче са спешно необходими. През 2020 г. срещу ЛГБТК общността са извършени 728 криминални престъпления, включително телесни нападения. Тази цифра не включва броя на нерегистрираните престъпления. Парламентарната група се ангажира със защитата на традиционните роли на половете и семейните структури. Тези роли на половете са отчасти отговорни за факта, че 16 % от жените в Германия са изложени на риск от бедност в напреднала възраст, докато при мъжете този показател е с 5 % по-нисък. По отношение на пазара на труда и социалната политика те са склонни да се застъпват за по-малко регулации, по-ниски данъци и по-голям акцент върху индивидуалната отговорност. Това изобщо не отговаря на интересите на работещите хора. Това засилва корпоративните печалби и води до по-слаба защита на труда и по-лоши трудови условия.
На ниво ЕU също е ясно, че другите партии не представляват напълно различни интереси. А ЕU като институция също не представлява нашите интереси. Това може да се види, наред с другото, в поведението му по отношение на охраната на границите на ЕU. Срещу хора, бягащи от война, се използва военна сила. Frontex, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, ще получи бюджет от 845 млн. евро от бюджета на ЕU за 2023 г. Този орган е подкрепян от почти всички държави от ЕU, независимо дали в техните правителства има „десни“ партии или не.
И тук виждаме приемственост между политиките на десните и другите граждански сили. На ниво EU техните политики също не са в наш интерес.
Леви алтернативи
Но какво е в наш интерес и какви са реалните алтернативи? Ако погледнем партиите в Германия, мнозина ще стигнат до съвсем разбираемото заключение, че реална промяна в полза на наемните работници едва ли може да се намери в някоя предизборна програма. Това обаче не бива да ни кара да свеждаме глави и да се затваряме във все по-скъпите си четири стени!
Политиците в Германия многократно подчертават, че единственият начин да се променят нещата или да се окаже влияние е да се гласува в деня на изборите. Един и същ ритуал на всеки четири години: да отидеш до урната, да избереш най-малкото зло и най-вече безполезната надежда, че не си гласувал за следващото разочарование. Надеждата, че този път нещо наистина ще се промени. Вярно е, че гласът може да бъде пуснат от тактическо съображение да не се дадат твърде много проценти на расистки партии като AfD. Но това със сигурност не носи удовлетворение и няма да доведе до истинска промяна. Така че възниква въпросът: какво да се прави?
Нашият отговор е: организирайте се! В Манхайм има различни групи и възможности за политическо участие. По този начин можете да се справите с нещата сами, вместо да чакате другите да го направят (или да не го направят). Разбира се, перспективата е важна. Когато казваме, че капиталът стои зад фашизма, имаме предвид, че макар демонстрациите срещу AfD да са начало, те не са достатъчни, за да поставят фашизма на колене в дългосрочен план. Не трябва да забравяме, че фашизмът и мизантропията са само симптом на експлоататорските условия, които изграждат капитализма.
Управлението на AfD би било катастрофа за голяма част от класата на наемните работници, нашата класа. Отчаянието на партиите CDU и Светофар ясно показва колко безпомощни са демократичните партии в борбата с AfD. Тяхната безпомощност води до изместване надясно и отчаяно търсене на гласове. Но те не могат да се борят с AfD,
защото не посочват корена на злото. Не моат да се борят с AfD, защото не се борят с капитализма и неговия конкурентен натиск, и най-вече не моат да се борят с AfD, защото и те се възползват от системата на експлоатация! Между все по-тежките кризи и ежедневния наемен труд се създава впечатлението, че няма начин да се измъкнем от тези условия, от тази клетка. Лесно е да забравим, че НИЕ сме тези, които наистина трябва да пресечем дясната опасност още в зародиш.
Начините и средствата ни са разнообразни, а най-голямото ни оръжие е солидарността! Независимо дали демонстрираме, блокираме информационни щандове или разпространяваме листовки. Дали ще се включим в синдикатите, за да се борим рамо до рамо с нашите класови братя и сестри срещу експлоатацията и кризата. Дали ще се изправим срещу подстрекателството към война, експлоатацията на нашата планета, расизма или патриархата. Тези борби разклащат основите на експлоататорската система, чийто симптом е AfD. Почти очевидно е: ако се обединим и се борим заедно, можем да постигнем много повече от всяко тикче в безкрайните бюлетини на по-малките злини. Време е да се борим за бъдещето, ляво тикче срещу десните сили!